Северната част на България е известна в исторически план с Къкринското ханче. Смята се, че Поп Кръстю предава тук Васил Левски и той е заловен от османците му при опита да изведе комитетския архив. Село Къкрина от своя страна привлича немалко туристи, но не само поради преданията за съдбата на Апостола. На 27-ми декември 1872-ра става прочутото залавяне, а Христо Цонев с прякор Латинеца наема ханчето уж като убежище на апостолите. Освен намирането на посдлон на хора от тези среди, мястото служи и за провеждане на събрания с революционна насоченост. Никола Цвятков и Христо Цонев са последните двама придружители на Левски до столиацата, а след тази случка то е изоставено. Цонев и другият са освободени да се върнат по домовете си поради това, че Левски не предава никй от другарите си. След това постройката бавно се руши под напора на времето, защото никой не се интересува от съдбата ѝ.
В края на 19-ти век най-известното място в Къкрина е окончателно унищожено от пожар, а остават единствено неговите основи. Парашкев Стоянов и Никола Цвятков посещават селото в началото на 20-ти век и отиват до ханчето – по това време Стоянов е виден лекар. Той практикува в ловешката болница, а остава в историята със заснетите снимки на ханчето. Впоследствие Цвятков ги използва за своите архиви. Залавянето на Апостола отеква в цялата страна и дори години след гибелта му, случката продължава да вълнува местните жители. В първите години от новото столетие група родолюбиви селяни основават паметна плоча на мястото. Граждански комитет с името на Апостола пък е основано на пети юли 1924-та година по препоръка на още един виден жител от селото – Никола Сяров. Той подема инициатива и за възстановяване на ханчето, така че то да може да се посещава от туристи. На единайсти април две години по-къно е положен първият камък за строежа, а в края на същата година сградата е окончателно завършена. Необходими са обаче цели пет години да се съберат експонати за показ, така че едва на десети май 1931-ва година се състои тържественото откриване. И до днес ханчето е едно от любимите места за посещение на ученически екскурзионни групи.
В Къкрина около ханчето дори е направен опит да се възстанови историческата атмосфера, съпътствала залавянето на Левски. Около хана е издигнат плет по подобие на този, който Апостола се опитва да прескочи и се оказва заплетен в него. Днес преобладава мнение, че той е почти успял да се измъкне, а само въпросното заплитане на обувките му изиграва тази фатална лоша шега. Скромен монумент е издигнат на мястото, където се осъществява залавянето. Той се намира до бряста, който също може да се види при посещение на хана. Много хора се опитват да разгадаят мистерията около събитията от края на 1872-ра. Дори Вазов възпява предателя поп Кръстю с жестоки слова в поема, включена в може би най-известния му цикъл – Епопея на забравените. За съжаление има противоречиви мнения, но това ще е един от вечните спорове в българската историческа наука за години напред.
